Прочит: 3 Царе 19:6-18
„… А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението. А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас.“
(3 Царе 19:11-12)
Днес наблюдавах залеза от малка червена лодка в езерото. Зад мен небето беше тъмночервено, а пред мен – яркооранжево. Бях обградена от тишина, чуваше се само тихият ветрец. Като че ли Господ ме приканваше да се успокоя. В тишината Го чух да ми казва: „Довери Ми се. Остави се в Моите ръце“. Товарът на деня изчезна, когато се отпуснах в Божието присъствие.
Спомних си за срещата на Илия с Бога, за която четем в 19-та глава на 3 Царе. Пророкът не откри Бога във вятъра, нито в земетресението или в огъня. Той Го срещна в тихото, нежно нашепване.
Често търся Бога в големите неща, но вероятно мога да Го открия най-бързо, ако успокоя мислите си и смиря сърцето си пред Него. Мисля, че пребиваването в Божието присъствие е едно от най-големите богатства, които имаме.
Молитва: Господи, учи ни да бъдем спокойни и да смиряваме сърцата си, за да намираме мир в Твоето присъствие. Амин.
Мисъл за деня: Колко често приемам Божията покана да се успокоя в Неговото присъствие?
Тина Клакстън (Канада)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ГОРИТЕ И ПАРКОВЕТЕ.
© 2021 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар