В Божите обятия

Прочит: Филипяни 4:4-13

„Господ е благ, крепост е в ден на бедствие и познава уповаващите на Него.“

(Наум 1:7)

Късно вечерта на 11 септември 2001 г. у нас дойдоха двама пожарникари. Идваха, за да ми кажат, че съпругът ми, който също беше пожарникар, е изчезнал. От онзи момент животът ми и този на двете ми дъщери пое в абсолютно неочаквана посока.

Седмица по-рано бяхме на семеен лагер. Детето на едни приятели се беше наранило по време на разходка и баща му го носеше обратно към лагера. То се ядосваше, викаше и риташе с крака. Бог ми помогна да прозра нещо важно – че независимо дали недоволства, или се отпуска в любящата прегръдка на своя баща, това дете продължава напред.

Сега знаех, че съм изправена пред същия избор: да се отпусна в ръцете на Небесния отец или да се опълча срещу Него заради нещастието, което допуска в живота ми. Каквото и да избера, трябваше да продължа напред без моя съпруг.

Оттогава Господ не е преставал да се грижи за мен. След като мина време от трагедията, Той ме свали на земята, за да стъпвам отново сама. Позволи ми дори да тичам напред. А когато изгубвах сили, отново ме вземаше на ръце. Бог никога не ме изостави и аз постоянно преоткривам Неговата вярност.

Молитва: Всемогъщи Боже, помогни ни да се успокоим и да бъдем уверени, че Твоите любящи ръце са достатъчно силни, за да ни пренесат през всякакви изпитания. Амин.

Мисъл за деня: Най-доброто място за мен е в Божите обятия.

Ан ван Хайн (Ню Йорк)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ СМУТНО ВРЕМЕ.