Прочит: 1 Царе 16:1-12
„Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.“
(1 Петр. 2:9)
Когато чета днешния прочит, се питам защо Есей не повика Давид още в самото начало, когато всичките му синове трябваше да се явят пред Самуил, а го изпрати да пасе овцете. Забрави ли го? Помисли си, че не е достоен за това? Че не е за такава работа? Всъщност, това няма значение. Има значение какво Господ мислеше. А Той беше избрал Давид за цар на Израил. Точно от неговото родословие щеше да се роди Царят на царете – Исус Христос.
Понякога и ние се чувстваме оставени настрана, както беше оставен Давид. Не сме избрани за позицията, която сме очаквали. Не сме помолени да участваме в определена комисия. Не сме част от екипа. Не сме желани или обичани. Другите са ни смятали за незначителни. Но също както Бог избра Давид, когато дори собственият му баща го беше забравил, Той избира и нас. Той не ни оставя вън, на полето. Бог ни обича безусловно.
Когато се чувстваме незначителни, нека помним, че Божието мнение е истински ценното за нас. В Неговите очи сме възлюбени синове и дъщери.
Молитва: Отче, благодарим Ти, че ни цениш толкова много, че изпрати Исус, Който ни подари изобилен живот. В Неговото име се молим. Амин.
Мисъл за деня: Всички сме ценни в Божите очи.
Санди Куонт (Тексас)
Да се молим за: МЛАДИТЕ ХОРА, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ОТХВЪРЛЕНИ.
Остави коментар