Прочит: Исая 43:1-5
„… правиш да утихва шума на морето, бученето на вълните му и размирието на племената.“
(Псалм 65:7)
Когато бях малък, триседмичната ни училищна ваканция започваше през юни – ранна зима в Южна Африка. Времето обикновено беше студено, влажно и ветровито в продължение на няколко дни, а понякога седмици. През това време се налагаше да си стоим вкъщи, където беше много скучно. Липсваха ни игрите с приятелите на открито.
За да ни разведри малко, мама ни обличаше добре и ни водеше на закритата Ботаническа градина в Кейптаун. Обикновено вземахме и сандвичи и плодове. Мама ни хващаше за ръка и отивахме на гарата. Дори в дъжда и калта, всеки с по един чадър, успявахме да стигнем до красивата градина. Там събличахме мокрите якета, оставяхме чадърите да изсъхнат, отваряхме стъклената врата и влизахме в едно топло и защитено място. Завладяваха ни красотата и ароматът на всякакви екзотични цветя. Прекарвахме там часове наред и лошото време навън изобщо не ни притесняваше.
Представям си как в забързаното ежедневие отивам при Исус, свалям дрехата на света и влизам в Неговата прекрасна „градина“ – на закрилящото Божие присъствие, на сигурността, която чувствам дори когато „навън“ бушува буря.
Молитва: Боже, помогни ни да направим Твоето присъствие свое убежище от бурята. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Когато се молим, Бог ни дава убежище от всяка житейска буря.
Кийт Хъниман (Южна Африка)
Да се молим за: ДЕЦАТА, КОИТО СА ВЪВ ВАКАНЦИЯ.
Остави коментар