Прочит: 2 Царе 22:1-7
„В утеснението си призовах Господа и към своя Бог извиках; и от храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му.“
(2 Царе 22:7)
Мъжът ми имаше мозъчен тумор и гледахме смъртта в очите. Но наред с болката от операциите, слабостта, загубата на тегло и умората, ние чувствахме благодарност за силата, която имаме да посрещаме ежедневните нужди.
Все повече се уверявахме с Божието неизменно присъствие и прилагахме на дело своята вяра. Вече не работехме, но имахме повече време един за друг. Започнахме да ценим присъствието на другия, вместо непрестанно да планираме следващи ангажименти. Осъзнахме колко безполезно е да се притесняваме и колко ценна е радостта във всяка ситуация. Доброто и лошото споделяхме един на друг и с Бог, Който никога не ни оставя сами. Със съзнанието, че скоро може да не сме заедно, ние се хванахме здраво за Божието обещание да бъде с нас каквото и да се случва.
Макар трудностите да не свършват и бъдещето да не е ясно, изпитанията ни правят „съвършени и цялостни“, ставаме по-мъдри (Яков 1:2-12). Независимо от обстоятелствата, всичко съдейства за наше добро (Римляни 8:28).
Молитва: Всемогъщи Боже, напомняй ни, че изпитанията не могат да отнемат радостта ни и трудностите не могат да убият надеждата. Амин.
Мисъл за деня: Изпитанията могат да отворят очите ми за Божията любов към мен.
Даяна Деринджър (Кентъки)
Да се молим за: СЕМЕЙСТВА, КОИТО СЕ БОРЯТ С ТЕЖКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
Остави коментар