Прочит: Матей 25:31-40
„… болен бях и Ме посетихте…“
(Матей 25:36)
Дъг, който се грижеше за градините в нашата църква, умираше от рак. Написах му писмо, докато лежеше в болницата, като си мислех, че това ще е единствената възможност да го насърча, въпреки че не го познавах добре. Представете си изненадата ми, когато седмица по-късно получих отговор от него. Той ми изпращаше една своя поема и плик с марки. Разбрах, че ме насърчаваше да продължа да пиша такива писма. Започнах да му изпращам по едно през няколко дни, но повече не получих отговор.
Имах възможността да се погрижа за някого от разстояние. Не зная защо Дъг избра мен, но се чувствах поласкана, че той пожела да го придружавам през последните няколко месеца от живота му.
За мен беше благословение за подкрепя Дъг в този труден етап от земния му път. Благодарна съм, че откликнах на призива да му пиша. Никога не знаем кога Христос ни приканва да бъдем Неговите ръце и нозе в този свят и от нас зависи дали ще отвърнем на поканата.
Молитва: Благодарим Ти, любящи Боже, за възможностите, които ни даваш да служим на хората. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще послушам Божия призив да помогна на някого.
Барбара Майкъл (Мисури)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СА НА СМЪРТНО ЛЕГЛО.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар