Прочит: Лука 24:13-35
„Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат.“
(1 Коринтяни 2:9)
Тръгнах си от работа по-рано и реших да се полюбувам на красивата природа. Обикновено пътят към дома ми преминава през красиви планински възвишения и зелени поляни, по които пасат коне, но този път виждах единствено дъжд и мъгла.
Пейзажът беше като отражение на онзи етап от живота ми. Току-що бях получил предупреждение, че моята позиция вероятно ще бъде закрита и ще остана без работа. Въпреки че ми беше обяснено как мога да продължа напред, бъдещето ми изглеждаше достатъчно несигурно. Навлизах в мъгла и можех да разчитам единствено на Божията помощ.
Няколко месеца по-късно се прибирах по същия път. Слънцето грееше ярко и можех да видя красотата на природата. Отново пейзажът отразяваше моето настроение. Имах нова работа и ясно чувствах Божието водителство. Господ ме беше превел през мъглата и мрака и беше направил живота ми още по-добър.
Всички ние преминаваме през моменти на несигурност, когато не можем да видим пътя пред себе си. Често не знаем какво се случва и как ще свърши. Също като пътниците към Емаус, очите ни изведнъж се отварят и разпознаваме Исус. Дори когато не усещаме това, Бог е с нас.
Молитва: Верни Боже, помагай ни да се доверяваме на Твоето водителство дори когато не виждаме ясно пътя пред себе си. Амин.
Мисъл за деня: Когато пътят пред нас е неясен, можем да се доверим на Божието водителство.
Крис Хол (Англия)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ИЗГУБИЛ СВОЯТА РАБОТА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар