В радост и в тъга

Прочит: Матей 6:25-34

„И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.“
(Матей 6:31-32)

През юни 2016 моят обичан съпруг, с когото живяхме заедно 37 години, почина. Откриха му рак на панкреаса, дадоха му шест месеца живот и го изписаха от болницата един петък. Следващия вторник той почина и всичко рухна за мен. Бях обзета от скръб, не спирах да плача и се чувствах ужасно самотна. Овен това върху мен падна грижата за къщата, колата и всичко останало, което дотогава бе обща отговорност. Знаех, че Бог е с мен, но мъката беше огромна.
През януари градът ни беше опустошен от ураган, който съсипа много животи и остави хората в отчаяние. Гледах през прозореца как вятърът блъска хранилката за птици в двора и си помислих: „Господи, ето така се чувствам. Сякаш съм изложена на ураган, който опустошава живота ми“.
Изведнъж забелязах, че две малки птици кълват зрънца от дъното на хранилката. Те се бяха сгушили на сухо въпреки бурята. Тогава сякаш Бог ми каза: „Аз съм с теб, също както съм с тези птици, за да ги пазя, така че не си сама в скръбта си. Аз те храня с любов, утеха, мир, подкрепата на семейството и приятелите, мъдрост и присъствието на Святия Дух. Никога няма да те оставя“.
В радост или в мъка, никога не сме сами. Бог е с нас.

Молитва: Велики и милостиви Боже, благодарим Ти, че си с нас в радост и в тъга. Амин.

Мисъл за деня: Дори в най-дълбоката скръб Бог е с мен.
Нина Семингсън (Вашингтон)

Да се молим за: ВДОВИЦИТЕ.