Прочит: Исус Навин 14:6-13
„Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.“
(Галатяни 6:9)
В градината, към която гледа прозорецът на нашата дневна, расте розов храст. Пъпките и ранните му цветове са яркожълти. Когато пъпките се разтворят, листата стават нежнорозови. Цветът обаче продължава да се променя – накрая розите са бели.
Това чудо на природата прилича на моя живот. Млад и изпълнен с енергия, аз се впусках в активно служение. После, когато навлязох в средната възраст, желанието да служа не преставаше, но проявленията му бяха по-тихи. Сега, когато съм в последния етап от земния си живот и косата ми е побеляла, енергията ми е съвсем сломена.
Но точно преди да изпадат, цветовете на розата излъчват ухание и красота. Аз също мога да съм полезен дори в залеза на своите дни. На 82 години физическите сили са ограничени, но Бог ми позволява да помагам на другите чрез молитвите ми за тяхното здраве, с думите на насърчение, водителство и подкрепа, с нещата, които изработвам и им подарявам. Все още мога да благославям хората и да служа на Бога.
Молитва: Господи, помагай ни чрез Твоята благодат да обичаме и да служим на другите. Амин.
Мисъл за деня: Независимо от възрастта, Бог може да ми дава възможности да благославям хората около себе си.
Еверарт Блекман (Австралия)
Да се молим: ДА ОТКРИЕМ СМИСЪЛ ВЪВ ВСЕКИ ЕТАП ОТ ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ.
Остави коментар