В тишината

Прочит: 3 Царе 19:11-13

„А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас.“
(3 Царе 19:12)

Като бях малка, очаквах Бог да ми проговори от облаците и като видях, че това няма да се случи, реших, че Той не се интересува от мен. Днешният прочит ни напомня, че Господ често ни говори не по някакъв разтърсващ начин, а тихо и нежно. Така пророк Илия чу Божия глас.
Когато баба почина, не можех да спра да плача. Исках да остана сама и се криех на едно възвишение близо до мястото, където живеех. Стоях на скалата, далеч от шумния живот в града. Там просто оставях сълзите да текат свободно. През това време на скръб знаех, че Бог е близо. В тишината Той ме утешаваше с топлината на слънчевите лъчи. В тишината Бог ме освежаваше с прохладния вятър. В тишината Го чух да казва: „Не си сама. Това не е краят. Ще я видиш отново. Обичам те“.
Когато е тихо, Божият глас се чува ясно. Господ иска да ни покаже Своята любов – да отговори на нашето страдание, на радостта ни, на тревогата, на мечтите. И всичко това е в нашите сърца. Бог говори в тишината.

Молитва: Боже, помогни ни да успокоим сърцата си, за да Те чуваме по-ясно. Амин.

Мисъл за деня: Мога да чуя Божия любящ глас в моментите на тишина.
Каръл Джамилано (Калифорния)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СКЪРБИ ОТ ЗАГУБАТА НА СВОИТЕ БАБА ИЛИ ДЯДО.