Прочит: Изход 3:1-10, 4:10-16
„А Моисей каза на Господа: Моля Ти се, Господи, аз не съм бил красноречив нито в миналото, нито откакто си почнал да говориш на слугата Си, а съм бавен в своя език и реч. Но Господ му отговори… иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш.“
(Изход 4:10-12)
Моисей беше вели Божи служител, но в началото на своето служение той се опита да намери извинение, за да не се покори на Божия призив. Горящият, но неизгарящ храст беше достатъчно доказателство за Божията сила и обещание, че Моисей няма да бъде сам и ще може да извърши това, което изглеждаше невъзможно.
Колко често използваме своите недостатъци като извинение пред Бога? Повтаряме, че нямаме достатъчно време, умения, опит и какво ли още не. Аз имам проблеми с говора заради прекаран инсулт, но всеки път, когато се опитам да се оправдая с това, се сещам за Моисей. Той нямаше дар слово, но Бог призова именно него.
Вярвам, че Господ може да ни използва за служение такива, каквито сме, независимо от нашите притеснения и ограничения. Това, което можем да научим от историята на Моисей, е, че ограниченията не са пречка, защото Бог ни води и помага. Божията неограничена мощ преодолява човешките ни ограничения и ни превръща в инструменти на вярата и Негови служители.
Молитва: Боже, научи ме да не търся извинения, за да посветя всички свои сили на Твоето дело. Нека недостатъците ми не бъдат пречка да Ти служа. Амин.
Мисъл за деня: Въпреки нашите ограничения, Бог ни дава цел и служение.
Уилям Дайк (Флорида)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ СЛЕД ИНСУЛТ.
Остави коментар