Въпрос на перспектива

Прочит: Яков 1:2-5

 

„Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен, в какво състояние и да се намеря.“

                                                                          (Филипяни 4:11)

 

Аз често пътувам с вътрешни полети. Понякога гледам през прозореца на самолета и се любувам на величието на планината, огромните полета, красивите изгреви и залези. Друг път ми дават място по средата и полетът ми минава в притеснение да не заспя на нечие рамо. Каква е разликата между двете ситуации? Всъщност, никаква. Самолетът е същият, гледката също. Единствено моето отношение е различно.

Полетите ми напомнят, че трябва да оставяме Бог да оформи у нас правилната нагласа, когато сме в изпитание. Апостол Яков ни учи, че изпитването на вярата я прави по-силна. Ако се съсредоточим само върху начините да избегнем болката, ще пропуснем Божиите благословения.

Когато летя със самолет, мога въпреки всички обстоятелства да се любувам на красивите гледки. В живота също е така – начинът, по който приемаме изпитанията, определя дали ще се радваме на неизмерната Божия милост. Бог каза на Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Коринтяни 12:9). Когато решим да гледаме само към Бога и Неговата милост, ще се приближаваме към Него.

 

Молитва: Велики Боже, помогни ни да видим изпитанията като начини, по които Ти ни учиш на повече неща за Себе Си. Амин.

 

Мисъл за деня: Изпитанията могат да ни приближат до Бога.

Самюел Уинчестър (Южна Каролина)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЧЕСТО ЛЕТЯТ СЪС САМОЛЕТ.

 

 

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

 

Остави коментар

Live Reply