Прочит: Филипяни 1:1-6
„Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.“
(Галатяни 6:9)
Преди години се свързах с млада жена, която беше самотна майка и чистеше къщи. Наех я в нашия дом, за да ѝ помогна финансово с непосилните сметки. Един ден тя спря да идва и скоро открих, че е откраднала част от чековете ми. Имах добро намерение към тази жена, но случилото се ме нарани много.
След подобни случки се разколебавам в желанието си да върша добро, но с времето съм разбрала, че когато стигна до момент на колебание, трябва да обърна повече внимание върху взаимоотношенията си с Бога. Започвам да се моля повече и да Му благодаря за надеждата за вечен живот, която поставя земния ми живот в съвсем различна перспектива и ми помага да преминавам по-лесно през изпитанията. Това ме насърчава и ми дава нови сили да служа на Христос с очакване за реколтата, която ще пожъна.
Лесно е да се обезсърчим, когато добрите намерения бъдат излъгани, но можем да намерим нови сили в благодарността към Исус, Който е обещал да извърши докрай делото, което е започнал в нас (Филипяни 1:4-6). С тази надежда нека не се отказваме да правим добро, както ни е заръчал Спасителят.
Молитва: Исусе, нека Твоето обещание, че ще усъвършенстваш в нас Своето дело, ни насърчава да не се отказваме да вършим добро. Амин.
Мисъл за деня: Когато се изморя да върша добро, ще благодаря на Бога за всичкото добро, което е сторил чрез мен.
Карол Уилсън (Вашингтон)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ОБЕЗСЪРЧЕНИ В ДОБРОТВОРСТВОТО.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар