Прочит: Йеремия 31:15-17
„Така казва Господ: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за децата си, защото ги няма.“
(Йеремия 31:15)
Синът ми беше на седем години, когато видяхме по новините, че страната ни е на прага на война. Брат му зададе няколко въпроса за войната и след това двамата излязоха да си играят. Същата вечер, когато седемгодишният ми син си легна, го чух да плаче. Попитах го какво става, а той ми каза, че се страхува от войната. Обясних му, че тя е далеч от нас и че ще бъде в безопасност, но той ридаеше все повече. Прегърнах го, той се успокои и ми каза: „Не се страхувам за себе си, мамо, а за всички майки, които плачат!“. Тези мъдри думи ме изненадаха и докоснаха сърцето ми. Той беше прав – много майки щяха да потънат в скръб. Помолихме се за тях и за всички, които щяха да пострадат от войната.
В днешния текст от Йеремия четем, че Бог чува нашите вопли и разбира скръбта ни. Той ни обещава, че тези, които плачат заради загуба, ще бъдат утешени, и ни дава надежда за бъдещето. Бог не е далечен и незаинтересован, а се грижи за нас и ни дава сила, когато болката ни сломява.
Молитва: Боже на утехата, бъди с всички, които ридаят. Нека наближи денят, когато войните ще престанат. Амин.
Мисъл за дена: Когато плача, Бог ми дава утеха и надежда.
Пам Люис (Обединено кралство)
Да се молим за: ЖЕРТВИТЕ НА ВОЙНА.
Остави коментар