Прочит: Галатяни 6:1-10
„Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“
(Филипяни 2:4)
Баба ми почина, когато бях в гимназията. Към края на живота си тя не можеше да ходи и често ме викаше, за да ѝ помогна. Тогава се дразнех от непрекъснатите ѝ молби. Мислех си: „Защо винаги вика мен, а не брат ми или сестра ми?“. Когато тя почина, плаках много.
За баба се грижеше най-вече леля ми, която не беше омъжена и живееше с нас. Преди известно време тя също започна да ходи трудно, но за разлика от баба, ми се обаждаше много рядко. Нейното състояние обаче ми напомняше за отношението ми към баба и си мислех: „Дали Бог не ми дава втори шанс да се погрижа за свой близък?“.
В шестата глава на Посланието към галатяните апостол Павел ни призовава един на друг да си носим теготите. Това ми напомня колко важно е да бъдем физическа и духовна опора на хората. Помощта не е задължение, а възможност от Бога. Като знаем това, нека помагаме с радост при всеки удобен случай.
Молитва: Господи, помагай ни да използваме възможностите, които ни даваш, за да се грижим за другите. Води ни, за да им помагаме според техните нужди. Амин.
Мисъл за деня: Мога да бъда благословение за някого, когато приема с радост Божия призив да помогна.
Линавати Сантосо (Индонезия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ХОДЯТ.
Остави коментар