Възможност

Прочит: 1 Коринтяни 1:26-31

„Понеже, братя, вижте какви сте вие, призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.“

                                                                    (1 Коринтяни 1:26)

Методистката ни църква в България живее в покрайнините на обществото, макар че повечето от църковните ни сгради се намират в центъра на населените места. На пръв поглед това разположение може да създаде погрешната представа, че ние сме едно от влиятелните християнски изповедания в страната ни, но реалността е съвършено различна. На фона на общата картина ние сме една малка църква със съвсем незначително влияние.

За мнозина това е една обезкуражаваща ситуация, но в действителност това е нашият шанс да насочим вниманието си отвъд своето собствено съществуване и оцеляване. Макар и в центъра на градовете, църквите ни са близо до бедните и отхвърлените. Ние можем да разберем тяхното отчаяние, болка и страх. Можем също така да бъдем верни в споделянето на Благата вест сред хората, които най-много се нуждаят от нея – бедните, сираците, болните и поробените от различни зависимости.

Откриваме истинското си призвание за служение едва когато погледнем отвъд стените на собствените си църкви и разграничителните имена, с които се назоваваме. Така пред нас се открива голямата възможност да окажем гостоприемство в Тялото Христово на онези, които са лишени от сила – слабите и маргинализираните.

Молитва: Боже, давай ни любящи сърца, за да служим на хората. Амин.

Мисъл за деня: Колкото по-близо сме до хората в нужда, толкова по-близо сме до Бога.

Даниел Топалски (Русе, България)

Да се молим за: ЦЪРКВИТЕ В ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ.

© 2014 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.