Прочит: Лука 15:11-20
„А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.“
(Лука 15:20)
В нашата клиника за лечение на ХИВ и СПИН поддържаме градина с рози, за да се чувстват пациентите ни по-добре. Червените рози са символ на любов и солидарност, а белите – спомен за тези, които са си отишли заради коварното заболяване.
Един ден забелязах, че някой е минал през градината и е прекършил два от храстите. Забелязах, че на земята лежи една бяла роза. Взех я внимателно и я потопих във ваза с вода. Изненадах се, когато тя се съживи! Само няколко часа по-късно пъпките по нея се бяха разтворили и можех да се любувам на нежната ѝ красота.
В каквато и ситуация да се намерим, Бог ни открива, взема ни в нежните Си ръце и ни възвръща към живот. С малки дела на милост и грижа ние също можем да привдигнем някого, за да види красотата на Божията любов.
Молитва: Велики Боже, благодарим Ти, че ни възвръщаш към живот. Помагай ни да огряваме с любовта Ти този свят, който отчаяно се нуждае от нея. Амин.
Мисъл за деня: Няма сърце, което Бог не може да възвърне към нов живот.
Паскуал Торес (Хондурас)
Да се молим за: БОЛНИТЕ ОТ СПИН.
Остави коментар