Прочит: Псалм 103:8-13
„… Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата…“
(1 Петр. 2:24)
Години след случилото се вината, че съм се провалила като майка, не ме оставяше. Бащата на моите деца беше злоупотребил с тях а аз не бях съумяла да ги защитя. Заради тази моя грешка синовете ми страдаха психически, духовно и физически – болка, която аз не можех да отмахна.
Напълно отчаяна, живеех с постоянно чувство за самообвинение. Бях наранила децата си, какво можех да сторя сега? Чувствах, че не заслужавам да живея. В един от най-тежките моменти Святият Дух проговори на сърцето ми: „Исус вече умря за твоите грехове. Ти трябва да живееш“. Разбрах, че това е самата истина. Много преди изобщо да осъзная своята греховност, Исус беше пожертвал Себе Си за мен. Аз никога не мога да изкупя своите грехове, но Той го стори.
Благодарна за изобилната Божия милост, аз продължих по пътя на изцелението. Научих много неща за това как насилието изопачава представата за реалния живот. Победих мислите за саморазрушение, като си повтарях стихове от Библията, които ми казваха, че Бог ми е простил и ме обича. Сега живея – получила прошка, приета и обичана.
Молитва: Боже на милостта, благодарим Ти, че за разлика от нас, които не прощаваме на самите себе си, Ти винаги си готов да ни простиш. Молим се в името на Исус, Който изцелява нашите рани. Амин.
Мисъл за деня: Бог иска да живеем.
Грейс Линуд-Майкълс (Вирджиния)
Да се молим за: ЖЕРТВИТЕ НА НАСИЛИЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар