Прочит: 2 Коринтяни 5:1-10
„… после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа. И така, насърчавайте се един друг с тези думи.“
(1 Солунци 4:17-18)
Синът ми Тед почина при автомобилна катастрофа през март 1978 г. Мина доста време и макар някои да казват, че времето лекува, аз не мисля така. Не преодоляваш загубата, просто се учиш да живееш с нея.
Помня нощта, в която почина. Казах на жена си, че искам да знам къде е отишъл. Започнах да търся отговори, записах се да уча, постъпих в семинарията и накрая станах пастор. Разбрах, че синът ми е в Божието присъствие. Той вярваше в Исус Христос, Който го обича толкова много, че умря на кръста преди две хиляди години. Благодарение на тази вяра Тед е при Бога, жив и щастлив.
Никога не преживяваме смъртта на хората, които обичаме, както и аз не съм преживял смъртта на сина си. И това не е необходимо, защото в сърцата ни има любов, каквато има и в сърцето на Исус, Който каза: „В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас“ (Йоан 14:20). Моят син ми липсва, но съм спокоен, защото знам, че той е в Божието присъствие.
Молитва: Боже, помогни ни да разберем, че никога не можем да бъдем отделени от Твоята любов благодарение на нашия Господ Исус Христос. Амин.
Мисъл за деня: Как мога да насърча другите да търсят Бога?
Джон Гьорингер (Мериленд)
Да се молим за: РОДИТЕЛИ, КОИТО СКЪРБЯТ ЗАРАДИ СМЪРТТА НА ДЕТЕТО СИ.
Остави коментар