Прочит: Псалм 92:6-15
„Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан (…) Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени; за да възвестят, че Господ е праведен, моята Канара, у Когото няма неправда.“
(Псалм 92:12, 14-15)
Националният парк Секвоя винаги ме е изпълвал с благоговение. Там се намират едни от най-старите дървесни видове в света. Невероятно е да застанеш под корони, които са на толкова години, а са жизнени и здрави. Изпитах същото чувство, когато посетих градината, в която е ходил и се е молил нашият Господ Исус. Как може такива исторически кътчета от творението да се запазят толкова дълго?
Последния път, когато бях в парка Секвоя, си помислих, че дори тези стари дървета са пълноценни свидетели за Божията творческа мощ. Не е ли същото и с хората, които са живели дълго и сега имат нужда от грижа? Старостта често носи усещането за безнадеждност. Защо Бог още ме държи тук? Много пъти съм си задавал този въпрос. Защо не ме прибере? Тогава се сещам за онези дървета. Те са тук, за да ни накарат да вдигаме погледа си към небето.
Бог работи чрез такива като мен, които са натрупали години. Може да сме на възраст, но напомняме на своите братя и сестри, че Бог ни обича и се грижи за всеки от нас.
Молитва: Боже, благодарим Ти за дара на дългия живот. Помагай ни той да е изпълнен с прослава към Теб. Амин.
Мисъл за деня: Никога не сме прекалено стари, за да възвестяваме Божията любов и доброта.
Алвин Трукано (Небраска)
Да се молим за: ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА.
Остави коментар