Прочит: Псалм 91:1-16
„С глас извиках към Господа; и Той ме послуша от святия Си хълм.“
(Псалм 3:4)
Бях тръгнала с колата на една годишна конференция и трябваше да шофирам повече от 300 километра. Настроих се, че пътуването ще бъде забавно, но не беше, тъй като колата се счупи. Нямаше пътна помощ наблизо, затова се обадих на колеги, които също отиваха на конференцията. По някаква причина те ме подминаха и се наложи да се връщат, за да ме открият. Стъмваше се и аз започнах да се страхувам. Молех се отчаяно: „Помогни ми, Господи!“. Колегите накрая ме намериха и всичко приключи благополучно.
Толкова често изпадаме в трудни ситуации, впускайки се в нещо, без да сме го планирали достатъчно сериозно. Надяваме се, че нещата ще се наредят от само себе си. В много случаи, когато осъзнаем грешките си, вече е късно. За радост, Бог се грижи за нас не защото сме надеждни или интелигентни, а заради безусловната Си любов и милост. Колкото и тежка да ни се вижда ситуацията, винаги можем да Го потърсим в молитва. Красноречието ни не е важно, Бог чува сърцето, което вика за помощ.
Молитва: Господи, напомняй ни Своето обещание никога да не ни изоставяш. Помагай ни да се обръщаме към Тебе, особено в опасните ситуации. Амин.
Мисъл за деня: Никоя ситуация не е толкова мрачна, че Бог да не може да ме намери и да ми помогне.
Деми Оинлои (Нигерия)
Да се молим за: ЖЕНИ, КОИТО ПЪТУВАТ САМИ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар