Прочит: Псалм 139:7-10
„Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.“
(1 Коринтяни 13:11)
При един свой експеримент психологът Жан Пиаже забелязал, че бебета до шестмесечна възраст имат интерес към играчка, поставена пред тях, докато тя не бъде загърната с одеяло. След този момент те губели интереса си, мислейки, че играчката вече я няма.
Понякога и ние сме като бебетата. Вниманието ни е насочено към Бога, докато сме в църквата, докато се молим или четем Библията, но веднага след това сме погълнати от други неща.
Не само ние си въобразяваме, че Бог е „отстъпил“ от живота ни. След като не послуша Господ да отиде в Ниневия и се качи на кораб в друга посока, Йона си помисли, че е свободен от Божието присъствие (Йона 1:1-10). Това, разбира се, не се случи и когато дойде време, той се наложи да се изправи пред Господа.
Дори когато губим интерес и се отдалечаваме от Бога, Той продължава да ни чака и да ни кани в Своето присъствие.
Молитва: Боже, помагай ни да се чувстваме близо до Тебе не само на богослужение и в молитва, но по всяко време. Амин.
Мисъл за деня: Бог никога не престава да се интересува от мен.
Бил Финдли (Шотландия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ДАЛЕЧ ОТ БОГА.
Остави коментар