Прочит: 1 Петрово 3:8-17
„Не връщайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте; понеже към това бяхте призовани, за да наследите благословение.“
(1 Петр. 3:9)
Сестра ми Порша и четирите ѝ деца бяха принудени да напуснат дома на нейния съпруг, когато с него решиха да се разведат след двадесет години съвместен живот. Родителите ми ги приютиха, но скоро сестра ми изпадна в депресия. Посъветваха ни да потърсим помощ от специалист, където Порша научи урока на прошката. Един ден можехме да се радваме на нещо, което дълго време бяхме очаквали – тя отново се усмихваше.
Порша си намери работа и се изнесе от къщата на родителите ни. През следващите десет години тя отгледа децата си съвсем сама. Бог през цялото време ги водеше. Всеки един от моите племенници бе приет в университет.
Един ден Порша ми се обади, за да ми съобщи, че бившият ѝ съпруг е починал. Със семейството я придружихме на погребението. Няколко месеца по-късно тя разбра и за смъртта на неговата втора съпруга. Те оставиха сираци четири малки деца. Никой от семейството на бившия съпруг на сестра ми не искаше да прибере тези деца. Прибра ги Порша. Нейните четири работещи вече деца помагаха в тяхното отглеждане.
Божието действие е чудно. Сега всички осем деца работят, някои от тях – отвъд океана. Всички наричат сестра ми „мамо“. Порша е истински пример за мен и за нашата църква – тя никога не отвърна на злото със зло и е свидетелство за това какво наистина означава любовта.
Молитва: О, Боже, когато сме отхвърлени, нека Святият Ти Дух ни помага да осъзнаем, че прошката лекува. Амин.
Мисъл за деня: Дори когато бъдещето ни изглежда неясно, Бог има ясен план за нас.
Вайлът Матуса (Зимбабве)
Да се молим за: САМОТНИТЕ РОДИТЕЛИ.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар