Прочит: Йоан 3:1-21
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
(Йоан 3:16)
Преди известно време синът ми трябваше да претърпи операция за корекция на челюстта, заради което хирургът трябваше да я счупи на седем места. Знаехме, че операцията е необходима, но това не ни правеше по-спокойни. Седяхме в един тих ъгъл в чакалнята и се молехме. „Страхуваш ли се, сине?“ – попитах аз. „Да“– отвърна той. Признах му, че и аз се страхувам. Прегърнах го и се помолихме на глас, като поверихме всичко в ръцете на Бога и на лекарите. Чувствах се безпомощен и ако можех, щях да предотвратя травмиращата процедура, но знаех, че е за доброто на сина ми.
Не можех да си представя какво е било за небесния ни Отец да гледа как хората нараняват Исус. Той е знаел, че страданието е за добро, но цената е била огромна.
Когато гледаме към кръста, виждаме страданието на Христос и Неговата смърт, но осъзнаваме ли, че нашият грях е причината за едно ужасно чувство за богооставеност на страдащия Спасител? Операцията, която ме накара да преживея съвсем бегло това чувство, ме увери още по-силно в силата на Божията любов към мен.
Молитва: Господи, помогни ни никога да не забравяме за жертвата, която Ти направи, изпращайки Своя Син на смърт заради нашето спасение. Амин.
Мисъл за деня: Исус преживя чувството на богооставеност, за да изоставя завинаги греховете си.
Дейв Троутен (Канада)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ЧУВСТВА ДАЛЕЧ ОТ БОГА.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар