Прочит: 1 Коринтяни 12:21-25
„… тези части на тялото, които ни се виждат по-малко достойни за почит, тях обличаме с повече почит…“
(1 Коринтяни 12:23)
Докато се разхождахме сред природата, със съпруга ми чухме красива птича песен и веднага насочихме биноклите си в тази посока. „Каква ли е птицата?“ – попитах аз. Очаквахме да е цветна и дори екзотична.
„О, но това е просто червеношийка!“ – отбелязах аз с разочарование. Червеношийките обаче ни носят надежда, защото се появяват в края на зимата. Те ни напомнят, че пролетта, която обещава топлина и нов живот, е съвсем близо. Тези птици не просто се появяват първи с идването на топлото време, но и си тръгват последни, когато се застуди. А аз, вместо да се зарадвам на тези предвестници, се разочаровах, че са обикновени птици.
Колко често гледаме на хората в църквата по същия начин? Приемаме ли някого като даденост, вместо да го оценим и да му благодарим за неговата вярност? Срещаме тези хора всяка неделя и на всяко църковно мероприятие. Виждаме ги да почистват салона, да подготвят за богослужението, да подават на някого носна кърпичка, да прегръщат някого или да поздравяват хората. Верните хора са сърцето на нашата църковна общност. С Божията помощ можем не само да ги забелязваме, но и да показваме своята благодарност за тяхното постоянство и пример.
Молитва: Боже, прости ни, че не забелязваме и не оценяваме хората, които Ти си изпратил и които са точно пред очите ни. Помагай ни да изказваме благодарност. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще благодаря да верните хора и ще следвам техния пример.
Лони Уест (Минесота)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО НЕ ПОЛУЧАВАТ НЕОБХОДИМОТО ПРИЗНАНИЕ.
Остави коментар