Прочит: Яков 1:2-5
„Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг…“
(1 Солунци 5:11)
Докато проповядвах една сутрин, внезапно зрението на лявото ми око изчезна. Не можех да видя нито хората в църквата, нито записките си на амвона. След две операции и редовни прегледи зрението ми се нормализира.
Размишлявайки върху това, се замислих за духовната слепота. Тъй като не можех да чета в продължение на месеци заради окото си, духовният ми живот страдаше. Прекарвах много по-малко време с Божието слово. Започнах да се питам толкова ли е слаба вярата ми, че така лесно отпадам. По време на този труден период Бог ми помогна да видя нещата по различен начин.
Видях добротата, грижата и молитвената подкрепа на толкова хора, особено моята съпруга Джоан, семейството, приятелите в църквата. Всички се молеха за мен и ме насърчаваха по телефона или с имейли. Тази подкрепа ми напомни за днешния библейски стих.
Възстановителният период беше изпитание за моята вяра, но Бог използва това време, за да ме подтикне да погледна към живота си и да си направя равносметка. Преди си представях, че всичко в живота ми е под моя контрол, но забравях, че Бог се грижи за всичко. Оттогава Той ме учи на истинско смирение и търпение.
Молитва: Боже, благодарим Ти за многото Ти благословения. Помагай ни да растем и да се приближаваме до Теб всеки ден, особено във време на изпитание. Амин.
Мисъл за деня: Как мога да тренирам духовните си мускули днес?
Джон Бредънкамп (Южна Африка)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ИЗГУБИЛИ ЗРЕНИЕТО СИ.
Остави коментар