Водени към служение

Прочит: 2 Коринтяни 1:1-7

„Благословен (…) Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.“
(2 Коринтяни 1:3-4)

Когато на 26-годишна възраст се преместих в голям оживен град, далеч от роднини и приятели, се почувствах много самотна. Започнах да се моля: „Отче, ужасно е да си сам и зная, че не само аз се чувствам така. Благодаря Ти, че сега разбирам по-добре хората, които са далеч от семействата си. Но какво мога да сторя? Как мога да помогна на някого да не се чувства толкова самотен?“. Сетих се за домове за стари хора и реших да проверя дали в църквата няма такова служение.
Но когато отидох в неделя и се изправих пред толкова непознати, решителността ми намаля. Казах си, че ще попитам следващата седмица, и седнах на един стол във фоайето. При мен дойде една възрастна жена. След като се поздравихме, тя ми каза, че с още няколко човека се връщат от посещение в старчески дом. Разбрах, че ходят там всеки месец, и реших да се включа. Толкова се радвам да гледам как старите църковни химни докосват сърцата на някои от възрастните хора и колко радушно ме приемат.
В моята самота Бог ми даде желание да помогна на другите. Това ми помогна да съзра пътя, който Той поставя пред мен. Той отнема не само моята, но и самотата на другите.

Молитва: Отче, благодарим Ти, че си наш Пастир. Амин.

Мисъл за деня: Докато утешавам другите, Бог утешава мен.
Кристин Дънкан (Канада)

Да се молим за: БЛАГОДАРНОСТ ЗА БОЖИЕТО ВОДИТЕЛСТВО.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *