Прочит: Псалм 144:1-15
„Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“
(Матей 6:10)
Докато гледах как синът ми се строява със своя взвод, се върнах към спомени от миналото – как го слагах да спи с неговото любимо плюшено мече, как тичаше към мен и ме прегръщаше толкова силно, че спираше дъха ми, игрите и смеха му, който изпълваше цялата къща. Сълзи изпълниха очите ми, но се сдържах, опитвайки се да бъда силна.
Чух командата на сержанта и видях как взводът се насочва към самолета. „Обичам те“ – прошепнах аз още веднъж. Сърцето ми плачеше. Молех се Бог да го закриля и да отвори сърцето му, за да Го приеме. Поверих сина си на Божията грижа с думите: „Нека бъде Твоята воля“. Исках да го предпазя от опасностите на войната. Не можех да го предпазя, но можех да се доверя на Господ. Бях поверила детето си на Него. Спомних си казаното за Бога в Псалм 144:2: „Който е моята крепост, високата ми кула и моят избавител, щитът мой и Онзи, на Когото уповавам“. Каквото и да се случи, знам, че Господ ще бъде с нас. Не можем да контролираме всички събития в живота си, но можем да се доверим на Него да ни преведе през мрака. Божията милост никога не угасва, затова никога няма да бъдем оставени от нашия Спасител.
Молитва: Верни Боже, нека волята Ти се изпълнява в живота ни днес и нека Ти се доверяваме напълно. Амин.
Мисъл за деня: В житейските бури Бог ни помага да продължим напред.
Лайза Уорд (Алабама)
Да се молим за: СЕМЕЙСТВАТА НА ВОЕННИТЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар