Прочит: Псалм 23:1-6
„Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят…“
(Матей 7:1-2)
През 2005 г. бях несправедливо уволнен. Останах вкъщи 14 месеца в очакване моят случай да бъде разрешен. Всяка сутрин се събуждах с молитвата нещата да се оправят и името ми да се изчисти. С времето обаче тежкото чувство започна да отстъпва на положителните емоции. Имах 14 месеца, в които можех да обърна повече внимание на моите баба и лея, да бъда до тях и да им помогна. От тях научавах уроци всеки ден, уроци на дълбока и силна вяра, на сила в молитвата.
В крайна сметка моят случай намери разрешение. Заех отново позицията си на директор на колеж и бях приет радушно. През следващата година моята любима баба почина, а след година си отиде и леля. Тъгата от загубата се стопяваше от спомените за времето, прекарано с тях – време на упование и молитва. Това време възстанови моята вяра и премахна всякакво съмнение, че Бог ми помага да преодолея трудностите.
Молитва: Велики Боже, благодарни сме, че винаги си готов да ни помогнеш, дори в най-трудните моменти. Амин.
Мисъл за деня: Бог винаги промисля за наше добро.
Едио Галегилос (Чили)
Да се молим за: ХОРАТА С ПРОБЛЕМИ НА РАБОТНОТО МЯСТО.
Остави коментар