Прочит: Еклисиаст 3:1-8
„Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето (…) време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост.“
(Еклисиаст 3:1, 4)
Когато племенникът ми се обади, за да ми съобщи, че 27-годишната ми племенница Джен е починала внезапно и съвсем неочаквано, цялото ми тяло започна да трепери. Тя ми беше като дъщеря. През дългите дни след нейната смърт се питах дали изобщо някога ще мога да се усмихна отново. Сърцето ми беше разбито и не знаех дали щеше да се възстанови.
Днешният прочит от Еклисиаст ми напомня, че някои моменти от живота ни носят тъга, но идват и такива, които носят радост. Когато сме покосени от силна скръб, ни се струва, че никога повече няма да се зарадваме. Мислим, че болката е неизлечима. Не можем да си представим по-тежък момент от този. Сякаш сме в капан, от който няма надежда да излезем.
Но ето че въпреки скръбта, която ми причини смъртта на моята племенница, днес отново се усмихвам и се радвам на благословенията, които Бог щедро ми подарява. Божието слово ни дава надеждата, че след скръбта идва радост. Той е с нас във всички тези редуващи се моменти от живота, за да ни изцелява и привдига, за да ни води напред. Скръбта няма да продължава вечно. Иде време на радост.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че дори във време на дълбока скръб Ти си близо и Твоята любов ни привдига. Давай ни надежда за бъдещето, за да продължим напред. Амин.
Мисъл за деня: Бог е с мен, дори в скръбта намирам надежда (1 Солунци 4:13).
Лин Даниълс (Масачузетс)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ОТЧАЯНИ.
Остави коментар