Прочит: Ефесяни 5:1-2
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син…“
(Йоан 3:16)
Веднъж, когато петима наши роднини дойдоха на семейна вечеря, забелязах, че няма да има достатъчно храна за всички. Погледнах към мама и посочих с очи подноса с месото. Тя отвърна с поглед, в който се четеше спокойствие. Когато мама приключи с вечерята първа, аз разбрах, че си е сипала най-малкото парче, за да е сигурна, че никой няма да си тръгне гладен.
Много пъти съм виждала как майка ми се грижи първо за другите и накрая за себе си. Жертвите й на любов ми напомнят за огромната жертва, която Бог направи за нас. Той даде Своя единороден Син (Йоан 3:16), за да изкупи нашите грехове. Понякога забравяме или просто не осъзнаваме колко велика е тази жертва. Трябва да я помним винаги и да разказваме и на другите за безкрайната Божия любов.
Опитвам се да правя като мама, поставяйки нуждите на другите пред своите. Надявам се един ден да покажа на своите деца, че малките, ежедневни жертви могат да бъдат знаци за Божията любов.
Молитва: Господи, помагай ни да мислим първо за другите и после за себе си. Амин.
Мисъл за деня: Ежедневните малки жертви могат да бъдат знаци за Божията любов.
Нанси Диймлър (Пенсилвания)
Да се молим: ДА СЕ УЧИМ НА СМИРЕНИЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар