Вяра и съмнение

Прочит: Марк 9:14-29

„Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.“
(Марк 9:24)

Дъщеря ми е болна от две години. Ходихме при много лекари, но получихме оскъдни отговори. Всеки път ни казват, че не може да ѝ се помогне. Това често ме поставя в положението на бащата, за когото се говори в деветата глава на Марк. В своето отчаяние той вярва, но съмнението не го е напуснало напълно. И аз вярвам в чудеса, но когато отчаянието ме обземе, съмненията надделяват и аз се питам дали промяната е възможна.
Как мога да вярвам и да се съмнявам едновременно? Когато се борим със сериозна болест, загуба или семейна криза, погледът ни не стига далеч. Понякога ни е много трудно да повярваме, че нещата изобщо могат да се променят. Но можем като бащата от библейската история да признаем своето съмнение и да помолим Бога да укрепи нашата вяра. Това ще ни даде сила и ще ни помогне да продължим напред с увереността, че с Бога всичко е възможно, дори изцелението и утешението след дългогодишно боледуване.

Молитва: Боже, благодарим Ти, че ни позволяваш да признаем своите съмнения и дори неверието си. Помогни ни в нашето неверие. Молим се в името на Исус. Амин.

Мисъл за деня: Бог ме слуша, когато признавам своите съмнения, и ми дава сила да продължа напред.
Лора Рат (Айова)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СТРАДА, БЕЗ ДА Е ПОЛУЧИЛ ЯСНА ДИАГНОЗА.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *