За Мое възпоменание

Прочит: 1 Коринтяни 11:23-26

 

„… Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.“

(1 Коринтяни 10:16-17)

 

Малкото ни църковно събрание се приготвяше да отпразнува Световния ден на Причастието. Аз приготвих покривката с надпис „За Мое възпоменание“ и я сложих на масата с елементите за Причастието. Пасторът даде знак за начало на богослужението и в този момент забелязах, че покривката е сложена наопаки и надписът може да се прочете само наобратно. Притесних се много, но само можех да се надявам останалите да не го забележат.

Когато се поуспокоих, си помислих, че нищо не може да помрачи този специален момент, когато празнуваме Христовото присъствие сред нас. „Вземете и яжте. Това е Моето тяло, разчупено за вас. Вземете и пийте. Това е Моята кръв, която се пролива за вас.“ Нито надписът, нито видът и размерът на хляба, са важни в този момент. В просторен храм със стъклописи или в скромна зала, в пищна сграда в големия град или в дома за бездомни хора, Господната трапеза има силата да ни събира, обединява и благославя. Бог ни среща на Трапезата независимо от езиковите бариери, цвета на кожата или часовия пояс. Навсякъде по света ние заедно коленичим пред Исус и чуваме думите: „Правете това за Мое възпоменание“.

 

Молитва: Господи, благодарим Ти за тайнството на Причастието. Помогни ни да се стремим към единство, когато пристъпваме съм Твоята трапеза. Амин.

 

Мисъл за деня: Аз съм част от голямото Христово семейство по целия свят.

Катрин Колиър (Айова)

 

Да се молим за: СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *