Зад стените на затвора

Прочит: Филипяни 2:12-18

„Вършете всичко без роптание и без пререкание, за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чеда всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота…“

                                                                          (Филипяни 2:14-16)

Преди около четири години започнах да консултирам затворници, които се борят с алкохолната си зависимост. Разказвам им какво е направил Исус за мен, защото самият аз съм бил алкохолик, но се справих с този проблем преди двадесет години.

Повечето от затворниците излежават продължителни присъди заради убийство или въоръжен грабеж, въпреки това с колегите ми рядко чуваме от тях лоши думи и виждаме, че им е приятно да общуваме. Те никога не се оплакват от това, че трябва да стоят по 23 часа на ден в килията. Не чуваме и нищо лошо за храната или за горещината през лятото. Не сме чували и оплакване заради строгите правила в затвора. Това, което чуваме отново и отново, е въпросът „Момчета, вие защо изминавате по 40 мили, за да идвате при нас всеки път?“. Ние отговаряме, че не можем да запазим за себе си благословението, което Бог ни е подарил – свобода от алкохола и бъдеще. Искаме да споделим с тях Благата вест. Казваме им, че ние също научаваме много неща от тях. Вече сме научили, че не бива да се оплакваме, а трябва да бъдем благодарни за всичко, което имаме.

Молитва: О, Боже, учи ни да бъдем благодарни за различните начини, по които Ти се грижиш за Своите деца, независимо дали се намираме зад стените на затвора, или на свобода. Амин.

Мисъл за деня: За какво благодарих на Бога днес?

Скот Виренга (Мичигън)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЛУЖАТ В ЗАТВОРИТЕ.

© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.