Заедно

Прочит: Притчи 3:5-10

„Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“
(Йеремия 10:23)

Когато бяхме млада двойка, с мъжа ми много обичахме да караме велосипеди. Зрението ми обаче се влоши, затова продадохме велосипедите си и си купихме един двоен. Това не е обичайна гледка и редовно събираме погледи и усмивки, особено когато сложим и детето на специална седалка зад нас и тримата обикаляме квартала на един велосипед.
Човекът, който седи на най-предната седалка, е капитан. Това е съпругът ми и той контролира велосипеда – насочва волана, балансира и дава инструкции на помощника, тоест на мен. Моята отговорност е да слушам него и да натискам здраво педалите.
Карането на това колело ми помага да разбера, че в духовния живот е важно да се откажа от мисълта да контролирам всичко и да се доверя на Божието водителство. Признавам, че понякога забравям това и се опитвам да взема всичко в свои ръце. Тогава си припомням, че също както при двойното колело, седящият на задната седалка трябва да слуша капитана, за да се избегнат инциденти, и в християнския живот не бива да забравяме, че капитанът е Бог. Той винаги ми напомня, че ме води и няма да ме остави сама. Господ е до нас непрестанно.

Молитва: Боже, помогни ни да Ти се доверим, защото Ти си до нас във всяка ситуация и във всеки момент от нашия житейски път. Амин.

Мисъл за деня: Бог е капитанът на моя живот.

Да се молим за: ВЕЛОСИПЕДИСТИТЕ.
Карън Браун (Мисисипи)

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *