Прочит: Ефесяни 4:3-6
„И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“
(Деяния 2:42)
Всеки ден, когато Едуин, моят съквартирант от Нигерия, започваше да приготвя местната си храна, къщата се изпълваше с аромат, който не изкушаваше моето американско небце. Една вечер той ме покани да споделя вечерята му. Нямах логично извинение, затова приех. Седнахме на масата, където той беше сложил купа с нещо, подобно на суха бисквитена смес, и съд със супа. След като се помолихме, Едуин обясни: „В нашата култура ядем от един съд в знак на приятелство“. Той потопи едно топче от сместа в супата и го лапна.
Стана ми много приятно, че ме смята за приятел, и този момент беше специален за мен. Напомни ми за Причастието – един хляб, една чаша, едно слово, едно събрание. Повече от всякога разбирах трансформацията, която предизвиква преобразяващото действие на Божията благодат в Причастието – Бог обединява хората в тялото Христово.
По същия начин се обединяваме, когато сядаме на трапезата заедно с неделното училище или споделяме храна с бездомните хора. Исус присъства в разчупването на хляба. Имаме възможност да приканим и други да участват в трапезата. На трапезата на Христос ще бъдем едно Божие семейство.
Молитва: Господи Исусе, когато ни приканваш на Своята трапеза и като едно семейство, помагай ни да включваме и други хора. Амин.
Мисъл за деня: На Христовата трапеза сме обединени с другите християни като едно семейство.
Кевин Томас (Алабама, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ИЗКЛЮЧЕНИ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар