Прочит: Филипяни 1:3-8
„Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас…“
(Филипяни 1:3)
Като дете на военни, често отивах да живея на хиляди мили от „дома“, във фермата за млечни продукти на дядо в Минесота. Един от най-прекрасните ми спомени от този период е молитвата на дядо. Всяка сутрин, след като приключеше с доенето, той сядаше на масата със своята Библия и копие от „Духовна манна“. Прочиташе пасажите за деня и завършваше с молитва за всеки член от семейството.
Детското ми сърце беше докоснато от факта, че дядо никога не ме забравяше и се молеше за мен, като казваше името ми. Често бяхме далеч от дома и се чувствах сам, на непознато място. Носеше ми утеха това, че във фермата дядо се моли за мен всяка сутрин.
Сега съм на възрастта, на която той беше тогава. Продължавам неговата традиция и се моля за всеки от семейството. Това ми помага да държа хората, които обичам, близо до сърцето си, независимо колко далеч са от мен. Каквото и разстояние да ни дели, ние сме заедно в молитвата и Божието присъствие.
Молитва: О, Боже, Който ни наричаш семейство, бъди с тези, които обичаме, и ни дръж близо до Своето сърце. Амин.
Мисъл за деня: Молитвата ни свързва в любовта.
Майкъл Джонсън (Пенсилвания, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ САМОТНИ И ДАЛЕЧ ОТ ДОМА.
© 2021 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар