Заедно

Прочит: Ефесяни 4:11-16

 

„Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.“

                                                                             (Марк 9:24)

 

Преди си мислех, че вярата е постоянна величина – или вярваш силно, или изобщо не вярваш. Но с годините научих, че тя може да се променя.

Когато вярата ни е силна, е много важно да я изразяваме чрез думите и делата си. Благодарение на нашия пример много хора могат да се „престрашат“ да повярват дори когато това им изглежда невъзможно. Тогава те ще станат по-силни, защото въпреки съмнението са се доверили на Бога.

Когато нашата вяра отслабне и си задаваме трудни въпроси, можем да се опрем на вярата на своите ближни. В моменти на изпитание аз зная, че моите приятели се молят за мен въпреки собствените си трудности. В тяхната вярност и подкрепа съзирам Божията помощ.

Не е нещо лошо да се осланяш на вярата на някой друг. Божията църква е общност от хора, които са заедно във вярата и зависят един от друг. Вярата привлича търсещите и успокоява съмняващите се. Когато нашата вяра е силна, можем да помагаме на хората в нужда дори във време на съмнение.

 

Молитва: Боже, помагай ни да споделяме живата си и силна вяра с другите, както и да разчитаме на тях, когато нашата вяра отслабне. Амин.

 

Мисъл за деня: В църквата ние сме заедно и зависим един от друг.

Сузане Дайър (Калифорния)

 

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ЧУВСТВА НЕУВЕРЕН ВЪВ ВЯРАТА.

 

 

© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *