Прочит: Матей 6:9-13
„Любовта (…) не държи сметка за зло…“
(1 Коринтяни 13:4-5)
Когато бях малък, мама купуваше месо от едно малко магазинче в южната част на града. Понякога не ѝ стигаха парите, за да плати сметката. Тогава продавачът, господин Холър, казваше: „Няма проблем“. Той изваждаше клиентската ѝ карта и записваше дължимата сума там. Следващия път, когато минаваше в района, мама влизаше в магазина, за да си плати.
Не само пари „записваме на нечия сметка“. Ние пазим спомен за случаите, в които сме били игнорирани, обидени, наранени. Но за разлика от господин Холър, рядко изваждаме нечия карта, за да зачеркнем дълговете. Всички тези спомени остават скрити в ума ни и само чакаме подходящия момент, за да ги използваме.
Исус ни напомня колко е важна прошката за нашата молитва: „прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник“. Той показа любовта Си към нас, като ни прости напълно греховете. Призовани сме да обичаме другите, както Исус обича нас. Следователно трябва да прощаваме дори без да са ни помолили. Ще разберем, че сме простили, както прощава Исус, ако вече не складираме в ума си списъци с дълговете на тези, които са се провинили пред нас.
Молитва: Боже, напомняй ни колко много ни е простено, за да решим и ние да простим и да обичаме така, както Исус ни учи. Амин.
Мисъл за деня: На кого трябва да простя днес?
Чарлс Хъф (Илинойс)
Да се молим за: НЯКОЙ, НА КОГОТО ТРЯБВА ДА ПРОСТЯ.
Остави коментар