Защо, Боже, защо?

Прочит: Марк 14:32-42

 

„Един на друг си носете теготите…“

(Галатяни 6:2)

 

Винаги съм се питала защо хората страдат и защо много молитви сякаш остават нечути. Успокоява ме това, че не съм сама в тези свои терзания. В днешния прочит Исус, Чиято душа беше „прискръбна до смърт“, търсеше утеха в молитвата към небесния Отец. Малко по-късно Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Марк 15:34).

На нашия Спасител не Му бяха чужди страхът, самотата, болката и тревогата. Той изпита цялата дълбочина на страданието на кръста. Ето защо не бива да се притесняваме, че ние, на които тези емоции са присъщи, имаме нужда да ги изразим. Те не правят вярата ни по-слаба, те ни правят истински човеци.

Изисква са смелост да приемем страданието и скръбта, но така ставаме по-силни. Ще дойде време, когато ще бъдем с Бога и няма вече да скърбим, защото няма да има вече смърт, плач и болка (Откровение 21:3-4). Дотогава нека проявяваме към своите ближни същите любов и милост, от които и самите ние имаме нужда. Нека пребъдваме заедно в молитва и насърчение.

 

Молитва: Боже, отвори очите ни, за да видим тези, които страдат, и да облекчим техния товар. Амин.

 

Мисъл за деня: Аз вярвам в Бога и Той винаги е с мен.

Естер Бонър (Калифорния)

 

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е САМОТЕН.

 

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *