Прочит: Марк 1:16-20
„Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие…“
(Йона 1:3)
Понякога, докато си играеше в пясъка, нашият син като че ли изобщо не чуваше какво му казва майка му. Веднъж тя го попита: „Защо не ме слушаш?“. Той отвърна със забележителна искреност: „Помислих си, че ако се преструвам, че не те чувам, ще ме оставиш намира“.
Много пъти се отнасяме с Бога по същия начин. Той ни вика, но ние се правим, че не Го чуваме. Игнорираме Божия Дух, Който ясно ни води чрез думите на Библията, или просто тръгваме в обратната посока, когато видим на пътя си човек, който се нуждае от нашата помощ. Ние сме Божие творение и Творецът ни е дал свободата да изберем да не се покоряваме и да не служим.
Аз години наред се противопоставях на Божия призив заради страх и прекалена заетост. Но това ме отдалечи от Бога. Нещо започна да липсва в живота ми – той не беше пълноценен. Накрая разбрах, че мога отново да се приближа към Него само ако откликвам на всеки Негов призив. В началото беше плашещо, но аз не се отклоних от този път и сега съм благодарен за благословението, което този избор донесе в живота ми.
Връзката с Бога придава пълнота на нашия живот. Нещата, които обичаме да правим, но и работните ни ангажименти придобиват съвсем различен смисъл и ни носят радост, когато чрез тях прославяме нашия Господ.
Молитва: Господи, отваряй ушите ни, за да чуваме Твоя призив и насочвай краката ни по пътя на служението. Амин.
Мисъл за деня: Изборът да следваме Бога ни носи светлина и радост всеки ден.
Гейл Ричардс (Айова)
Да се молим: ДА НЕ ОТХВЪРЛЯМЕ БОЖИЯ ПРИЗИВ.
Остави коментар