Прочит: Битие 33:1-11
„Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.“
(Битие 32:11)
Веднъж в началното училище нагрубих свой съученик. Майк беше доста по-едър от мен, затова се страхувах, че когато излезем на двора, ще дойде да се разправя с мен. Цял ден умирах от страх. След часовете му казах: „Ако ще ме удряш, моля ти се, удари ме по ръката, за да не ме боли много“. Той се усмихна и ми отговори, че не е имал такова намерение, защото ми е простил. Толкова страх за нищо!
Страхът си има цел. Ако не се страхувахме, щяхме да правим глупави неща и дори да застрашаваме живота си. Но не може да се страхуваме за всичко. Яков излъга своя брат Исав, отне му първородството и избяга. Когато Бог му каза да се върне отново у дома, той се страхуваше, че брат му може да убие него и семейството му. И прекара години наред в този страх – за нищо. Исав отдавна беше простил на брат си.
Ако можем да направим нещо, за да поправим лошото, нека го направим, но нека освен това възложим всичко на Бога с вяра и упование.
Молитва: Небесни Отче, знаем, че се грижиш за всичко в живота ни. Помогни ни да Ти се доверяваме повече и да се тревожим по-малко. Амин.
Мисъл за деня: Исус ми казва, че с тревоги не мога да удължа живота си (вж. Матей 6:27).
Грант Шоуолтър (Флорида)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ПОДЛОЖЕНИ НА ТОРМОЗ.
Остави коментар