Прочит: Деяния 12:1-6
„И аз легнах и спах; станах, защото Господ ме поддържа. Няма да се убоя от десетки хиляди от народа, които навред са се изправили против мен.“
(Псалм 3:5-6)
Четиригодишният Джеймс седна на своето столче в колата и потеглихме. „Очите ми се затварят“ – каза той сънено. Нищо чудно! Беше прекарал цял ден на плажа. Усмихнах се. Моите очи също се затваряха. Колко бързо ни обгръща сънят, когато сме били на чист въздух и сме се движили повече! Сънят е един от подаръците на Бога, но понякога обстоятелствата не ни позволяват да го използваме пълноценно.
Колко прекрасно е това, че Божите очи никога не се затварят! В днешния библейски прочит се разказва как цар Ирод убива един от приятелите на апостол Петър и се готви да убие самия него. Затворен в тъмница и пазен от войници, Петър едва ли можеше спокойно да се потопи в сън. Но очите му се затвориха и той заспа. Дори по време на неговия сън, имаше кой да се моли за апостола. А той беше в ръцете на Бога, Който никога няма да задреме (Псалм 121:4). Можем да си отдъхнем, защото същото се отнася и за нас.
Молитва: Боже, не бива да се страхуваме, защото Ти бдиш над нас. Благодарим Ти за Твоята любов и непрестанна грижа. Амин.
Мисъл за деня: Мога да затворя очи и да си почина, защото Бог никога не заспива.
Марион Търнбул (Англия)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СПЯТ.
Остави коментар