Прочит: Евреи 12:7-11
„Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после донася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него.“
(Евреи 12:11)
„Наистина ли казах това?“ Новата учителка не усещаше, че пет минути се заяжда с едно дете, което се опитва да отговори правилно. Слушайки нервните ѝ коментари, второкласникът все повече се притесняваше. Като неин надзорник, аз трябваше да оценя работата ѝ и да ѝ обясня, че такова поведение потиска учениците. Тя обаче настояваше, че не е имала това намерение. Младата учителка осъзна грешката си и искаше да се поправи, затова отделих повече време, за да я посъветвам как може да се справи с проблемите в класната стая. Тя се успокои и с времето дори започна да се забавлява с децата.
Усещам, че аз правя същото в отношенията си с Бога. „Наистина ли се държа така, Боже?“ Често не приемам изобличението, а чрез него Бог се опитва да ми помогне да се променя. В Откровение 3:19 Господ казва: „Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам“. Колко пъти злорадстваме, без да осъзнаваме, че това е обидно? Колко пъти се противопоставяме на хората, вместо да се поучим от това, което ни казват? Колко пъти не казваме цялата истина?
Не можем да осъзнаем грешките си, ако Господ не ни ги посочи. Ако приемем Неговото изобличение, Той ще ни даде сила и смелост да се променим.
Молитва: Боже, давай ни желание да осъзнаем грешките си и да приемем Твоята помощ, за да се променим. Благодарим Ти, че винаги ни прощаваш. Амин.
Мисъл за деня: Какво Бог иска да променя в себе си?
Карън Дорси (Орегон)
Да се молим за: НАЧАЛНИТЕ УЧИТЕЛИ.
Остави коментар