Прочит: Деяния 8:26-40
„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“
(Яков 2:17)
Помолиха приятелката ми Шийла да помогне в организацията на едно събитие в църквата. В една дъждовна и ветровита вечер тя направила всичко възможно да отиде там навреме, но когато влязла в църквата, ѝ казали, че ще се справят и без нейната помощ. Тя се прибрала отново вкъщи.
Един човек, който седял пред нея в автобуса, се обърнал и казал: „Ще помоля Исус Христос да спре дъжда“. Тя бързо отвърнала: „Мисля, че Той се интересува много повече от твоята душа“. Те двамата слезли на една и съща спирка и продължили своя разговор. Шийла разказала на мъжа за любовта и саможертвата на Този, за Когото той говорел така лекомислено. Оказало се, че тя се намира на най-подходящото време в онзи момент.
Случката с Шийла ми напомня за история за Филип. Той беше там, където Бог искаше, в точния момент. Филип беше готов да отиде там, където Бог го води, и имаше желание да сподели Божието слово и своята вяра.
Само Бог знае кога и къде ще имаме възможност да споделим Неговата любов и сила. Това, което ние трябва да направим, е да следваме водителството на Святия Дух.
Молитва: Небесни Отче, помогни ни да знаем кога да говорим и да действаме, за да споделяме Твоята любов с другите. Амин.
Мисъл за деня: Как ме води Бог да споделям вярата си днес?
Карол Първс (Англия)
Да се молим за: ПЪТУВАЩИТЕ.
Остави коментар