Прочит: Йеремия 1:4-10
„А Господ ми отговори: Не казвай: Дете съм; защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“
(Йеремия 1:7)
Един приятел ми разказа как веднъж го помолили да пее на богослужението. Когато погледнал хората и видял някои, които имали добри гласове, той се почувствал неудобно. Но след службата една жена го похвалила и му казала, че неговото изпълнение е било едно от най-добрите, които била чувала. Той й споделил притеснението, което бил преживял по време на песента, а тя отвърнала: „Бог не оценява гласовите ти данни, а се радва на твоята готовност да Го славиш. Той се радва на всеки от нас, който е готов да използва това, което има, за да Му служи, без да се замисля за това, което няма“.
Аз съм инвалид и се придвижвам в количка. Този разказ ме насърчи, защото и аз изпитвам същите чувства, когато започна да се сравнявам с другите хора. Но здравословното ми състояние не ми пречи да служа на Бога. Той познава нашите ограничения и това, което иска, е да сме готови с желание да Го последваме.
Молитва: Боже, Който даваш всички добри дарове, помагай ни да използваме своите дарби и таланти, за да Ти служим и винаги да изпълняваме Твоята воля. Амин.
Мисъл за деня: Бог оценява моето желание, а не границите на възможностите ми.
Сандра Воан (Пенсилвания)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ НЕСИГУРНИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар