Прочит: Лука 1:39-48, 56; 2:22-38
„И Мария каза… отсега ще ме облажават всички родове. Защото Всемогъщият извърши за мен велики дела…“
(Лука 1:46-49)
Аз съм вдовица и винаги ми е тъжно след празника. Семейството е било заедно, аз съм стояла до късно вечерта и съм се радвал на своите любими хора, а сега трябва отново да ходя на работа, навън е мрачно и студено. Чувствам се по-добре, когато прочитам отново рождествените истории. Така духът на празника остана жив в сърцето ми за по-дълго време.
Най-много от тази история ме впечатлява примерът на жените, които приемат раждането на Спасителя със смелост и радост. Елисавета беше праведна пред Бога и цял живот бе мечтала за свое дете. Мария, младо момиче, което чакаше своята първа рожба, бе предупредена от Симеон, че меч ще прониже душата й. Имаше и една жена на име Анна, която беше вдовица от дълги години. Тя също видя Спасителя и се зарадва.
Тези жени бяха първите, които узнаха за Исус и Го видяха. Те разказваха за Божията доброта, макар животът им да беше изпълнен с изпитания. Какъв добър пример са те за нас! Тези жени превъзмогнаха мъката и получиха най-скъпия дар.
Молитва: Небесни татко, докосни се до тези, които са наскърбени през тези дни, и ги утеши. В името на нашия Спасител. Амин.
Мисъл за деня: Бог винаги ни дава надежда.
Линда Джефри (Кентъки)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ОСТАВАТ САМИ СЛЕД ПРАЗНИКА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар