Прочит: Йоан 4:1-15, 25-29
„… а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века…“
(Йоан 4:14)
Една съботна вечер тръгнах към близката пекарна с надеждата, че парче вкусен френски пай може да облекчи донякъде чувството ми за самота. Когато сервитьорката ми каза, че току-що са сервирали последното парче, изгубих контрол. Прибрах се вкъщи осъзнала, че се опитвам да реша духовен проблем с материални средства.
Реших да се обърна към Бога за помощ. Започнах да се моля и се изненадах колко бързо Бог ми подари спокойствие и усещане за Неговото присъствие и любов.
Почувствах се като самарянката от разказа на Йоан. Авторът не споменава нейното име. Когато Исус започна да й говори за живата вода, тя Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам“ (Йоан 4:15). В началото жената не разбра, че Исус не говори за водата, която задоволява нашата физическа жажда, но колкото повече Той говореше, толкова повече тя се убеждаваше, че пред нея стои Месия. След края на разговора тя изтича, за да разкаже на всички за човека, който знаеше всичко за нея.
През онзи съботен ден Божият мир изпълни сърцето ми по същия начин: аз реших да се върна в събранието на вярващите. Оттогава започнах да ходя отново на църква и да чета редовно Божието слово. Почувствах и силата да споделям с другите това, което Бог беше направил за мен.
Молитва: Благодарим Ти, Господи, че ни обичаш и променяш, за да Ти бъдем угодни. Амин.
Мисъл за деня: Паят е решение, но само за момента. Истинското решение на проблемите ни е Бог.
Сю Торнай (Калифорния)
Да се молим за: САМОТНИТЕ ХОРА.
Остави коментар