Живот с белези

Прочит: 2 Коринтяни 12:7-10

„… И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.“
(2 Коринтяни 12:9)

Когато поема в грешна посока, започвам да се поддавам не само на моментните тревоги, но и на тези от миналото. В един такъв случай си спомних песен за това как трябва да живеем със старите белези. Помислих си: „Аз имам толкова много!“.
В този момент Бог ми припомни нещо, което бях научила в час по имунология. Белезите са естествен етап от оздравителния процес. Раната не се превръща в белег, докато не е напълно оздравяла. Ако имаме белег, значи раните са оздравели.
Разбрах, че мога да избера как да гледам на белезите – като спомени за минали наранявания или като знаци, които ми напомнят как Бог ме е извеждал на пътя на изцерението и подновената надежда. Когато погледна към белезите, мога да си спомня болката или верността и неизменната любов на Бога, Който има силата да изкупва и обновява, да променя и възстановява.

Молитва: Исусе, наш чуден Лекарю, напомняй ни, че разбираш страданието ни и имаш силата да ни възстановиш. Амин.

Мисъл за деня: Ще прославям Бога, Който ме е изкупил и възстановил.
Мюриела Алекзандър (Индия)

Да се молим: ДА ВИЖДАМЕ В БЕЛЕЗИТЕ ОТ МИНАЛОТО ЗНАЦИ НА ИЗЦЕЛЕНИЕ.

© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *