Прочит: Деяния 2:42-47
„И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“
(Деяния 2:42)
Докато отивах към входната врата във вторник сутринта, мъжът ми ме спря. „Виждала ли си такова нещо?“ – попита той и посочи към телевизионния екран. Погледнах през рамо и видях как самолет се разбива в Световния търговски център. „Това е ужасно!“ Петнадесет жени ме чакаха за библейски урок, а аз го водех, затова нямах време да обърна повече внимание и излязох. Но когато пристигнах, всички говореха за случилото се. Страховете ни се засилиха, когато чухме, че е имало удар и по Пентагона.
Когато се опитах да започна урока, никой не ме слушаше, затова отидохме в църковния салон, за да се помолим. Не знаехме достатъчно и ни беше трудно да формулираме молитвите си, но чувствахме, че е добре да постоим пред Бога заедно, като Негови деца. Беше 11 септември 2001 година.
Когато Исус се възнесе на небето, земната църква можеше да разчита само на единството и взаимната подкрепа. Радостта на Лука е явна, когато описва живота на обществото от вярващи. Те се хранеха, учеха и служеха на Бога заедно. Вярата ни расте, когато се обичаме, насърчаваме и държим взаимно отговорни. Ранната Църква е модел за това, което Бог иска – да изминаваме пътя на вярата заедно, като общност.
Молитва: Небесни Отче, благодарим Ти, че изпращаш в живота ни верни християни, за да ни подкрепят и водят по нашия път. Амин.
Мисъл за деня: Моята църква ме насърчава във вярата.
Марси Фар (Тексас)
Да се молим за: ЖЕРТВИТЕ НА ТЕРОРИЗЪМ.
Остави коментар